Видях два бука прегърнати в гората...

Видях аз два бука,
прегърнати в гората,
прегърнати нежно кат влюбени в жар.
От корен до върха обвили се двата,
столетия пият любовен нектар.

Казах им: "О, буки,
вий тъй сте прекрасни,
за вас и в смъртта ще грей любовта.
Гръм, хали не плашат
прегръдки ви страстни,
целувки ви жарки смъртта не дели!"

Иска ми се да живея, да се смея и да пея

Страстно обичам жените и сладко в очите целувам ги аз

Мойта бедна стая няма нищо в нея,
освен музиканта, душата на орфея

Не дей тъгува за мойта изневяра
– обичай ме и всичко забрави

Сунувах те до мене в среднощен час,
целувах те в очите и плаках аз

Аз си имам две съседки,

Аз си имам две съседки,
две съседки, две кокетки -
чернооката е Гинка,
а пък русата Калинка.
чернооката е Гинка,
а пък русата Калинка.

Сутрин тичам аз по Гинка,
а вечер бягам по Калинка,
цял ден сядка ме не хваща,
нощем Бог ми сън не праща.
цял ден сядка ме не хваща,
нощем Бог ми сън не праща.

С тия мои две съседки
си обърках всички сметки,
ходя смаян и не зная
де ще му излезе края.
ходя смаян и не зная
де ще му излезе края...

Красив роман е любовта,

Красив роман е любовта,
написан без начало и без край.
Започнеш ли, четеш го цял живот.

Не си ли чел ти досега,
любими мой ти тоз роман,
в сърцето си не го чувстваш ти?

Не си ли плакал ти,
когато люлякът цъфти?
Не си ли чакал ти
да дойдат по-щастливи дни?

Красив роман е любовта,
написан без начало и без край.
Започнеш ли, четеш го цял живот.

Нямам никой на света аз живея в самота

Две китари в нощта ни напомнят за нашата
любов, че обичан съм бил от красива жена

Измама и лъжа

Измама и лъжа
крие всяка дума в любовта.
Не вярвай на жена,
щом ти каже, че те люби безкрай!
Лъжа е, знай!

Във женските сърца
твърде често се събужда любовта,
но истинска любов
сал една жена познава.

Жените често ни обещават
любов безкрайна. Лъжа е, знай!

Сал майчино сърце
знае нежно да обича на света.
Сал майчино сърце
може истински да люби

Аз живея за любов, но съм тъй осамотена,
че продадена любов сърцето ми разби

Там далече в планината,

Там, далече в планината,
в царството на вечния сняг
еделвайс цъфти усамотен
сред дивния вълшебен мир.

Пътник нивга не минава
край теб, любим и нежен цвят.
Еделвайс, защо цъфтиш, кажи -
на никого ненужен ти?...

Бели ружи, нежни ружи,

Бели ружи, нежни ружи,
цъфнали са на прозорец,
случайно от там аз минах,
разболях се, кат' ги видях.

Не ще мина от там вече,
ще цъфтят ли аз не питам,
сън сънувам - тия ружи
по-добре да ги не виждам.

Тъжен ден, камбани бият -
днес се жени мойта мила.
Дал' ще капнат от очи й
поне две сълзи неверни?

Само веднъж ружа цъфти,
само веднъж сърце страда,
кажете й докат умра,
само нея аз ще любя

Дете на моите години,

Дете на моите години,
дете на моята любов,
със свойта хубост ще направиш
щастлив любовник някой друг.

Ще минат може би години,
ще стана старец белобрад,
ще спомням твойте черни очи,
що нявга съм ги любил аз.

Аз симпатия си имах, ала ти ми я отне
– ах съпернико жестоки, чуй вурни ми я върни

Отрова си ти, отрова си ти,
отрова но сладка за мене

Аз искам да те забравя но
сърцето ми плаче за теб

Кажи, кажи малкай моме,
можеш ли мрежи да плетеш

С абанос ли са изваяни твойте къдрави коси

Самотна къщичка

В самотна къщичка,
със тебе да живея,
далеч от всички хора,
мечтая аз.

Във тиха лятна нощ
аз нежно да ти пея,
сърце си ще отворя
за тебе в този час.

Но ако ли не дойдеш ти,
не ще те любя вече аз
и чудните за мен мечти,
ще бъдат сън тогаз.

В самотна къщичка,
със тебе да живея,
за мене бе мечта една,
но сън остана тя.

От малка ме залюби, голяма не ме взе
– ще дойде ден ще плачеш ти за мен

Ако е грях че те обичам

Ако е грях, че те обичам толкоз много,
то аз те моля от сърце да ми простиш.
То аз те моля ти да върнеш любовта ми,
която безпричинно нарани.
С песен те срещнах,
с песен те залюбих,
защото мразя плача,
с песен ще умра!

Аз не познавам сладостта на чужди устни,
аз не познавам чуждата любов.
Затуй те моля ти да върнеш любовта ми,
която нявга от сърце ти подарих.

С песен те срещнах,
с песен те залюбих,
защото мразя плача,
с песен ще умра!

Циганка една аз любих на света
с черни очи и къдрави коси

Лиляно моме, Лиляно,

Лиляно моме, Лиляно,
я стани рано, призори
я стани рано, призори
и либето си прегърни

Не е излязла Лиляна,
най е излязла майка и,
най е излязла майка и
и си на Георги думаше:

Иди си, Георги, иди си,
Лиляна е болна, легнала,
Лиляна е болна, легнала,
и не може да стане.

Недей го лъга, мамо ма,
аз съм си Георги любила,
аз съм си Георги любила,
за него ще се оженя.

Циганка стара пуши с лула и си
спомя за младостта

Канят ме мале на тежка сватба,

Канят ме, мале,
на тежка сватба,
на тежка сватба,
млад кум да стана...
Млад кум да стана,
на първо либе,
на първо либе,
на първа севда.

Кажи ми, мале,
как се кумува,
как се кумува...
на първо либе,
как се кумува
на първо либе,
на първо либе,
на първа севда.

Я слушай синко
стара си майка,
на първо либе
не се кумува,
че и земята
ще се разтвори
и двамата ви
ще ви погълне.
На първо либе
кум не се става,
на първо либе
сърце се дава...

Кажи ми, ти знаеш ли да любиш, годините ми млади
ти погуби, погуби мойте младини

При първата среща случаина,
съдбата ни двама събра

В село Бреница с вино карат воденица,
живота там е същински рай

Таз вечер празнувам разлъка,

Таз вечер празнувам разлъка,
скъп спомен по теб изживян.
Налейте, да пия от мъка,
едничкият смисъл е там.

Защо ли те тебе залюбих,
защо те обикнах, кажи!
Защо ли си времето губих,
защо ли не пих до зори?

Угаснал да видя във мене
мил спомен по теб неживян,
цената на губено време
не искам да диря от теб.

Със вино се лесно лекува
безумно терзана душа
и спира сърце да тъгува.
Налейте да пия и сега!

Черен влак се композира Ленче бе
от Бургас до София

Там далече някъде на юг, седнал
стария Ахмед да си пуши нергеле

Заспали чувства в мен недей субужда

Заспали чувства в мен недей събужда,
не наранявай болно ми сърце,
че то без друго е наранено,
ти го залюби и го остави.

Вечер, щом легнеш, погледни луната -
там ще да видиш моите очи.
Сутрин, щом станеш, погледни росата -
там ще намериш моите сълзи.

Чайките бели, те ми напомнят
за любовта ти, що ми подари.
И край морето бродя аз самотен,
чакам да се върнеш отново пак при мен.

Бе тъмна нощ, небето беше без луна,
на уличката малката видях аз паднала жена

Моряците се връщат от бурното море...

Моряците се връщат
от бурното море
и песента се носи
по Черното море.

Ой, ти, Черно море,
защо тъй ревеш,
нашта буйна, буйна младост
да я погребеш.

Капитанът вика:
- Не бойте се, момци,
развивайте платната,
ей, вижда се брегът.

Моряците се връщат
от бурното море
само мойто либе го няма
във тези редове.

Я кажи ми, облаче ле бяло,

Я кажи ми, облаче ле бяло,
отгде идеш, где си ми летяло?
Не видя ли бащини ми двори
и не чу ли майка да говори:

"Що ли прави мойто чедо мило?
С чужди хора чужди хляб делило..."
Ти кажи и, облаче ле бяло,
Че жив и здрав тук си ме видяло.

И носи и от мен много здраве,
Много минах, мъничко остана,
Наблжавам в село да се върна,
да се върна майка да прегърна.

Налегне ли тъга на морна ти душа,

Налей, налей, ага! Моля ти се от душа!
В Балкана ти иди, славейче там сладко пей -
на Драгиева чешма мъката си разпилей!

Ела да видиш ти тоз прекрасен край -
водата как тече, пъстървата как играй,
тревата как расте, руйно вино как се лей.

На високите скали скоро там се изкачи,
простора погледни, чашата си напълни,
свободно отдъхни, либето си прегърни!

Стани ми стани, що ми сладко спиш,

Стани ми, стани, що ми сладко спиш?
Стани, целуни ме и си пак легни.
Ти си ми богът, ти си ми царят
и на мойто сърце ти си господар.
Аз не те мразя, нямам зло сърце,
отсега нататък люби когото щеш.
Искам да плача - трябват ми сълзи,
искам да любя - трябва ми сърце.

Ако зажалиш някои ден за драмска ракия,

Ако зажалиш някой ден
За драмска ракия,
Прескочи вечер с коня Шарколия.
Там моя татко ще ти налее
И хайдушки песни ще ти попее.

Ако зажалиш някой ден
За одринско вино,
Прескочи вечер с коня Шарколия.
Моята стара майка ще ти налее
И любовни песни ще ти попее.

Ако зажалиш някой ден
За момини устни,
Прескочи вечер с коня Шарколия.
Кат руйно вино и драмска ракия
моите устни ще те опият.

Едно танго ще танцуваме двама,
танго последно за нашта любов

На тая стара маса, във тая кръчма пак
седяхме ние двама с тебе чак до сутринта

Жени има много красиви по света,
но не всеки търси красивата жена

Самотен е без теб живота ..

Продават се мамо белите манастири,
мила мамо, с черните калугерки

Аз съм Гошо хубавеца    

Аз съм Гошо хубавеца, вечният ерген,
на Балкански полуостров няма друг кат' мен.
Влюбени са в мене всички:
и женички, и момички,
блазе човеку като мен!

Ех, да си като мен млад ерген,
ще се чувстваш ти братленце най-блажен,
вярвай в мен!
Вино, жени, тъй нататък,
знай, животът, че е кратък!
Блазе човеку като мен.

По "Царя" и по "Търговска", даже по "Леге"
всяка вечер се разхождам, все съм си добре.
Срещам Пена, Гана, Цана,
Цена, Рада и Стефана
и още петдесет и две.

Една кани ме на кино, друга - у дома,
трета вика: "Ела с мене, днеска съм сама!"
Аз се чудя и се мая, де ще му излезе краят,
че тръгнах пак подир една.

Ех, да си като мен млад ерген,
ще се чувстваш ти братленце най-блажен,
вярвай в мен!
Вино, жени, тъй нататък,
знай, животът, че е кратък!
Блазе човеку като мен.

Тя се казва Маргаритка, хубава жена,
откога я видях, братко,
простих се с ума.
Тя парясница е, братко,
туй ти казвам аз накратко,
но здраво завъртя ме тя!

Ех, да си като мен млад ерген,
ще се чувстваш ти братленце най-блажен,
вярвай в мен!
Вино, жени, тъй нататък,
знай, животът, че е кратък!
Блазе човеку като мен...

Имате ли вино, имате ли вино?

Имате Имате ли вино, имате ли вино?
Имате ли руйно вино, дайте го на нас!

Руйно ли е то, руйно или не,
Щом се казва руйно вино, дайте го на нас!

Имате ли моми, имате ли моми?
Имате ли млади моми - дайте ги на нас!

Млади ли са те, млади или не,
Щом се казват млади моми - дайте ги на нас

Имате ли булки, имате ли булки?
Имате ли щедри булки - дайте ги на нас!

Щедри ли са те, щедри или не,
Щом се казват щедри булки - дайте ги на нас!

Имате ли пари, имате ли пари?
имате ли едри пари - дайте ги на нас!

Едри ли са те, едри или не,
Щом се казват едри пари - дайте ги на нас!

Имате ли баби, имате ли баби?
Имате ли стари баби - дръжте ги за вас!

Стари ли са те, стари или не,
Щом се казват стари баби - дръжте ги за вас!

Градил Илия килия на пътя, на кръстопътя ...

Градил Илия килия,
градил Илия килия, ох, аман, аман,
на пътя, на кръстопътя.

Отдолу иде Ирина, отдолу иде Ирина, ох, аман, аман,
и на Илия думаше.

Вземи ме, бачо Илия, вземи ме, бачо Илия, ох, аман, аман,
в твойта тясна килия.

Калугерица да стана
Калугерица да стана, ох, аман аман,
все черно расо да нося.

Не мога, либе Ирино,
не мога, либе Ирино, ох, аман, аман,
калугерица да станеш.

Че ти са руси косите,
че ти са руси косите, ох, аман, аман,
и ти играят очите.

Косите ще си почерня,
косите ще си почерня, ох, аман, аман,
очите ще си укротя.

Косите си ще почерниш
Косите си ще почерниш, ох, аман аман,
ала очите не можеш!

Калугерица ще стана,
калугерица ще стана, ох, аман, аман,
и пак при тебе ще дойда.

Червено вино снощи пих и капка не остана

Червено вино снощи пих
и капка не остана.
И морно чело аз изтрих
в къдриците на Aна.

Не бих желал дори
и щерка на султана
на устните ми щом гори
целувката на Ана.

Да би тук някой чародей
пред мене да застане
сал три неща поискал бих
и първото е Ана.

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.

Който веднъж те погледне
той вечно жалее,
че не може под твоите
сенки да изтлее.

А комуто стане нужда
веч да те остави,
той не може, дорде е жив,
да те забрави.

Хубава си, моя горо,
миришеш на младост.
но вселяваш в сърцата ни
само скръб и жалост.

Твойте буки и дъбове,
твойте шуми гъсти,
и цветята, и водите,
агнетата тлъсти,

и божурът, и тревите,
и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякога
като куршум пада

на сърцето, което е
всякога готово
да поплаче, кога види
в природата ново.

Кога види как пролетта
старостта изпраща
и под студа, и под снега
живот се захваща.
и още музика....
и още музика....